Колко лепо ме лажеш, либе
Колко лепо ме лажеш, либе!
Кога за Сонце думаш -
Сонцето под земи е.
Кога за Зорница ми думаш, либе,
Сите звезди са при тебе.
При мене ни една нема.
Кога за либене думаш, либе,
Се мене ме нема.
И се тебе те нема.
А при тебе "либене" говорат.
При мене говорат "ебанье".
Лажи ме, лепо ме лажи!
Само кога за последно ме лажеш, либе,
Тогаз - най-лепо ме лажи!
Та дано от лагите да се върнат -
И Сонце, и Вечерница,
И сите звездици,
И тебе, и мене,
И двамата да се върнеме.
Да си поговориме.
Да се разбереме.
Защо е при тебе либене,
А при мене - ебанье.
###
Безжалостно искам да имам
Искам да имам един Светофар.
Предполагам, че е добре.
Или искам да имам гърне.
За това - онова,
или може би за търкаляне.
но всъщност бих искал да имам
едно уверение,
едно пълномощно проклето,
или просто небесната разписка,
черно на бяло,
че ще получа това, което ми иска
обезумяло сърцето.
Сърцето ме кара да искам да имам.
Безжалостно искам да имам
Любовта на жена, която обичам.
Дано да ме разберете -
Извън цветовете на светофарите.
И разрешените ни посоки.
Извън утробите на гърнетата,
и разрешените ни
съкровища глетави.
Безжалостно искам да имам
Любовта на жена, която обичам
.Нежен бих станал.
Бих станал роб.
Бих станал робот.Или ботор.
Или тобор.
Или масов убиец.
Бих станал ремсист, крадец на коне или
кон на крадци.
Терорист бих станал сърдечен.
Безжалостно искам да имам
Любовта на жена, която обичам,
която да срича
от моите устни
пустите,толкова приказни
и толко напразни
слова за това,
Което се казва
"ЛЮБОВТАНАЖЕНАТАКОЯТООБИЧАМ"
Разберете ме правилно.
Или млъкнете.
Друго нищо не искам да имам.
Безжалостно нищо не искам.
###
Хербаризираният човек
Той живее в книга
Хербаризиран между тридесет и втора
И тридесет и трета страница
А тази книга е сложена на рафт
А рафтът се намира във мазе
Което е във стара къща
Която е отдавна изоставена
И тъй като животът му не е
Безкрайно интересен и
Изпълнен с удоволствия
Човекът, който е хербаризиран
Се занимава с размишления
И четене на двете страници
Между които се намира
